Направо към съдържанието

Дмитрий Чучугин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Чучугин
руски морски офицер
Д. Г. Чучугин във формата на подполковник от Корпуса на инженер-механиците на флота (1905 – 1907 г.)
Д. Г. Чучугин във формата на подполковник от Корпуса на инженер-механиците на флота (1905 – 1907 г.)
ЗваниеИнженер-механик, капитан 1-ви ранг
Години на служба1889 – 1917
Служи наРусия Руска империя
Род войскиВоенноморски флот на Русия Императорски военноморски флот на Русия
НаградиОрден „Свети Станислав“ III степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
23 ноември 1941 г. (72 г.)
ПогребанСанкт Петербург, Русия

Дмитрий Георгиевич Чучугин (на български: Димитър Георгиев Чучулев; 1869 – 1941) е руски морски офицер от български произход, инженер-механик, началник на Архангелския кораборемонтен завод, инженер-механик, капитан I ранг от Корпуса на инженер-механиците на Руския императорски флот.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Георгиев Чучулев (в някои източници е посочено бащино име Егорович) е роден в град Батак, България. Точната дата на раждането е неизвестна[1], доколкото кръщелните книги са унищожени в църквата „Света Неделя" при клането в Батак. Впоследствие служебно в руските официални документи е нанесено, че е роден на 20 септември 1869 г. След гибелта на семейството му в хода на Априлското въстание от 1876 г. Димитър е отведен от руски офицер в Санкт Петербург. В Русия фамилията Чучулев е сменена на Чучугин. В някои източници се споменава, че Чучугин е роден в град Рилск, Курска губерния[2][3], вероятно посоченото място на раждане е използвано за издаването на нови документи на Димитър при смяната на фамилията му.

На 19 септември 1889 г. Д. Г. Чучугин завършва механическото отделение на Техническото училище при Морското ведомство в Кронщат и е произведен в чин младши инженер-механик[4]. Той е първият българин, които получава висше военноморско инженерно образование в Русия[5].

През 1893 г. завършва курс за минен механик в Минния офицерски клас.

В периода 1893 – 1894 г. е на задгранично плаване на крайцера I ранг „Генерал-адмирал“.

През 1895 г. е произведен в помощник на старшия инженер-механик.

През 1896 г. завършва Механическото отделение на Николаевската военноморска академия.

В периода 1897 – 1898 г. е в задгранично плаване на крайцера I ранг „Светлана“.

От 12 декември 1898 г. е младши началник на отделение в Морското инженерно училище „Император Николай I", от 17 септември 1901 до 24 май 1904 г. е началник на отделение в същото училище.

През 1904 г. е произведен в старши инженер-механик. На 24 май 1904 г. е зачислен в 15-и флотски екипаж и е назначен за старши корабен механик на спомагателния крайцер „Кубан“ от Втора Тихоокеанска ескадра, от която в Далечния изток се отделя за водене на крайцерски действия срещу търговското корабоплаване на противника. В хода на руско-японската война крайцерът „Кубан“ патрулира по търговските пътища на Япония в Тихия океан, Жълто и Арабско море. Въпреки че крайцерът „Кубан“ не влиза в бойни стълкновения, на неговия екипаж е признато участието във войната. По този начин Чучугин става един от тримата българи – морски офицери, участвали в морските кампании на Руско-японската война.

През 1905 г. Д. Г. Чучугин е преатестиран от старши инженер-механик на подполковник от Корпуса на инженер-механиците на флота.

От 1906 до 1907 г. служи като старши корабен механик на ескадрения броненосец „Слава“. През 1907 г. този кораб е прекласифициран като линеен кораб. По този начин Чучугин става първият българин, който е бил старши корабен механик (или казано по друг по-съвременен начин: командир на електромеханичната бойна част) на линеен кораб[6].

На 20 април 1908 г. е назначен за флагмански инженер-механик на щаба на началника на отряда кораби, предназначени за плавания с възпитаниците на Морския кадетски корпус за съответната кампания.

От 1908 г. служи в Балтийския кораборемонтен и механически завод.

На 18 април 1910 г. е произведен в полковник от Корпуса на инженер-механиците на флота, от 28 март 1913 г. военното му звание е преименувано на инженер-механик, капитан I ранг.

След това е назначен за помощник на главния инспектор на Кораборемонтния завод в Соломбала (Архангелск), от 1917 г. е началник на работилниците на завода, от 20 август 1917 г. е началник на целия завод.

През 1920 г. се намира под следствие. Оправдан е от Морревтрибунала.

На 17 април 1921 г. преминава задължителна регистрация в гр. Архангелск като бивш офицер, не служил във войските на Бялата армия.

Умира на 23 ноември 1941 г. в Ленинград[7], погребан е в Шуваловското гробище.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Орден Свети Станислав (Руска империя) III степен (06.12.1897);
  • Орден Свети Станислав II степен (15 януари 1907);
  • Орден Света Ана II степен (10.04.1911);
  • Орден Свети Владимир IV степен (06.04.1914);
  • Орден Свети Владимир III степен (10.04.1916);
  • Медал „За спомен от царстването на император Александър III“ (1896) и други.
  • Знак на Морската Академия (1896).
  • Кралски военен орден на Авиш (1898, Португалия, кавалерски кръст на ордена)[8].

Забележка: В историята са известни четирима български морски офицери или морски офицери от български произход, които са награждавани с ордена „Свети Владимир“. Всички те са удостоявани с четвъртата му степен и само капитан I ранг Чучугин е награждаван с III степен, което му позволява да придобие статус на потомствен дворянин в Руската империя.

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]
  • Жена – Вера Ивановна (по баща Полигнотова), родена 1874 г. в Пулково, Царскоселска област, Санкт-Петербургска губерния.
  • Дъщеря – Мария, родена 1897 г. във Франция.
  • Син – Георгий, роден 1898 г. в Санкт Петербург, служил в Бялата армия на Северния фронт.
  • Син – Всеволод, роден 1903 г. в Кронщад, Санкт-Петербургска губерния
  • Дъщеря – Татяна, родена 1908 г. в Санкт Петербург
  • Правнучка – Марина Юриевна Шерстобитова[9]
  • Правнук Александр Шерстобитов.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ИМ – Батак – НСФ, №467, л. 2 – 3 (Писмо на Чучугин до брат му Петър от 3 август 1884 г.)
  2. ↑ ГААО. Ф. Р-187. Оп.1. Д.545. Л.561.
  3. ↑ Волков С. В. Офицеры флота и морского ведомства: Опыт мартиролога. – М.: Русский путь, 2004. ISBN 5-85887-201-8
  4. ↑ Выпускники Техническое училище Морского ведомства в 1888 – 1891 годах Архив на оригинала от 2013-12-02 в Wayback Machine..
  5. ↑ Кожухаров, А. Н., Наймушин, И. Н. Обучение болгар в кронштадтском Техническом училище Морского ведомства (1885 – 1893). // Кортик. Флот. История. Люди, вып. 12, 2011, с. 36 – 46.
  6. ↑ Кожухаров, А. Обучението на българските морски офицери зад граница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 2015.
  7. ↑ Алманах Батачани. С., Културно-просветно дружество „Възраждане на Батак“, 2002, с. 265.
  8. ↑ Кожухаров, А.Н., Наймушин, И. Кариерата на капитан първи ранг Чучугин – морската съдба на сирака от Батак. // Минало, 2010, № 2, с. 29.
  9. ↑ Рябов П. Откуда берутся „крупинки истории“. Северск, Новое время, № 3 (831), 26 января 2007 года Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine..

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чучугин, Дмитрий Георгиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дмитрий_Чучугин&oldid=11571126“.